„Земята може да експлодира  - все едно; аз ще бъда тук да сложа точка и запетая.”

„Не обичам да еба гладна жена. Все едно пъхаш някаква храна в нея и после я изваждаш”
 

„На млада путка всичко и прощаваш. Младата путка няма нужда от ум. Те са по-приятни, когато са глупави.”

 

„Въпреки всичките мъже, с които е била, сега тя е с теб само с теб и шлеповете отминават, отминават мачтите и корпусите им, целият проклет хор на живота протича през теб, през нея, през всички мъже преди  и след теб, през цветята и птиците, и слънчевите дни, и аромата на живота те задушава, опустошава.”

 

„Колкото по-малко им обръщаш внимание, толкова повече те преследват. В жените има нещо перверзно.. дълбоко вътрешно всички те са мазохистки”

 

„Ще ти кажа, всички изглеждат еднакво. Когато ги видиш облечени, започваш да предполагаш какво ли не, приписваш им индивидуалност, която те, разбира се, не притежават. Има само една цепка там, между краката, и ти се въодушевяваш от нея – а половината време даже не я гледаш.”

 

„Навсякъде същата история. Ако искаш хляб трябва да впегнеш шия в хамута, да тръгнеш в общия строй. Цялата земя е покрита със сива пустиня, с килим от стомана и цимент. Производство! Повече гайки и болтове, повече бодлива тел, повече бисквити за кучета, повече тревокосачки, повече сачмени лагери, повече експлозиви, повече паста за зъби, повече вестници, повече образовани, повече църкви, повече библиотеки, повече музеи. Напред! Времето не чака. Зародишът се провира през шийката на матката и няма даже една плюнка, която да улесни преминаването му. Сухо, претрито раждане. Нито стон, нито цвъртене. Salut au monde!”

 

"Хората ще станат по-умни и по-проницателни, обаче не по-добри, по-щастливи и по-силни в действията си - или поне само в отделни епохи. Предвещавам времето, когато Бог вече няма да бъде доволен от тях, а ще разруши всичко и ще го пресъздаде отново. Сигурен съм, че всичко е предвидено да свърши така и вече са определени денят и часът в далечното бъдеще за настъпването на тази обновена епоха. Но първо ще мине много време и ние ще имаме възможността още хиляди и хиляди години да се забавляваме на тази скъпа нам стара земя"

Отлично! Преди преди сто години е съществувал поне един достатъчно прозорлив човек, който е разбрал, че светът е напълно изчерпан. Нашият Западен свят! Когато гледам как мъжките и женските фигури пристъпват апатично между стените на своя затвор, защитени и уединени за няколко кратки часа, изпитвам ужас от скритото засега в тия немощни тела драматично съдържание.  Зад сивите стени има човешки проблясъци, но опжар никога. Това мъже и жени ли са или сенки, сенки на кукли дърпани от невидими конци? Те явно разполагат със свободата на придвижване, ала няма къде да отидат. Свободни са само в едно единствено царство и там имат възможността да скитат на воля, но още не могат да летят. Досега не е имало мечти, които да отлитат. Никой не е бил роден достатъчно лек, достатъчно дързък, за да напусне земята. Орлите, които известно време размахваха своите мощни крила, се сгромолясаха тежко на земята. Пръщенето и пърполенето на техните крила ни замая. Останете на земята, вие, орли на бъдещето. Изследването на небесата отдавна е приключило и ние знаем, че те са празни. А онова, което лежи под земята също е празно, запълнено е с кости и сенки.Останете на земята и плувайте още няколко хиляди години!”

 

„Днес аз съм наясно с моя произход. Не е нужно да правя справки с хороскопа или с моето родословно дърво. Нямам представа какво е написано на звездите или в кръвта ми. Знаем, че произхождам от митологични основатели на расата. Човекът, който надига към устни свещената бутилка, престъпникът, който коленичи на пазара, наивникът, който открива, че всички трупове вонят, безумецът, който подскача с мълнии в ръцете, монахът, който запрята полите на расото, за да препикае света, фанатикът, който претърсва библиотеката, за да открие словото – всички те са разменени в мен, всички те олицетворяват моето объркване, моя екстаз. Ако съм безчовечен, то е, защото да бъдеш човек изглежда нещо незначително, противно, жалко, ограничено от чувствата, възпирано от морал и правила за поведение, дефинирано от „няма” и баналности. Изливам в гърлото си сока на гроздето и той ми носи мъдрост, но моята мъдрост не е родена от гроздето, моето опиянение изобщо не е предизвикано от виното...”

 

„Нека имаме повече океани, повече катаклизми, повече войни, повече унищожение. Нека имаме един свят от мъже и жени с динама мжду краката си, свят на естествено настървение, страст, действие, драма, мечти, лудост, свят, който създава екстаз, а не сухи пръдни.”

 

„Може да сме обречени, да няма надежда за нас, за който и да е от нас, но ако е така, нека тогава да нададем един последен агонизиращ, кръвосмразяващ рев, един предизвикателен крясък, един боен вик! Стига вече ридания! Стига вече елегии и траурни песни. Стига вече биографии и истории, библиотеки и музеи! Нека мъртвите да ядат мъртвите. А ние, живите, хайде да заподскачаме по ръба на кратера в последен предстмъртен танц. Но да бъде танц.”

 

 „Това, което наричаме живот е ефтина романтика”

 

„Човешките същества предсттавляват една особена флора и фауна. Отдалече изглеждат незначителни, отблизо те по-скоро имат грозноват и злобен вид. Преди всичко те имат нужда от достатъчно пространство около себе си – повече пространство отколкото време.”

 

„Земята е изсъхнала и напукана. Мъже и жени, скупчени като ята лешояди около вонящ труп, за да се съеашат и после да отлетят разделени. Лешояди, падащи от облаците като тежки камъни. Нокти и клюнове. Това сме ние. Огромна чревна система с нюх за мърша. Напред! Напред без жал, без съчувствие, без любов, без снизхождение. Не искай и не давай нито цент! Повече бойни кораби, повече отровни газове, повече експлозиви! Повече гонококи! Повече стрептококи! Повече бомбардировачи! Все повче и повече – докато целият шибан механизъм се разпадне на парчета, а наедно с него и земята!”

 

„Лично аз не вярвам а това. Изобщо не вярвам на проклетите глупости, с които онези негодници опитват да ни затъкнат гърлата.”

 

„Човекът е бил измамен от тъй наречената по-добра част от неговата природа, това е всичко. На предела на своето духовно съществуване човекът осъзнава, че е гол като дивак. Когато тъй да с екаже, открие Бога, човекът вече е съвсем спокоен, Той е само един скелет. За да напълнее, трябва отново да се впусне в живота. Думите трябва да станат плът. Душата жадува. Спре ли погледът ми и над най-мъничката трохичка, ще скоча и ще я погълна. Щом най-важното е да живея, значи ще живея дори ако се наложи да стана канибал. До този момент опитвах да запазя скъпоценната си кожа, да запазя няколко парчета месо, които покриваха костите ми. Но с това е свършено. Достигнал съм границите на издържливостта. Гърбът ми е притиснат в стената, повече не мога да отстъпвам. Доколкото се простира историята аз съм мъртъв! Ако има нещо отвъд нея ще се наложи да скоча обратно. Намерих Бога, но той не ми е достатъчен. Аз съм духовно мъртъв само. Морално съм свободен. Светът, който съм напуснал е някаква менажерия. Зората изгрява за един нов свят-джунгла, където бродят костеливи привидения с остри нокти. Ако съм хиена, значи съм мършава и гладна хиена: отивам да се угоя.”

Каква приятна изненада, че някой все още чете:) Подтикна ме да прелистя отново Милър, понеже вече съм го позабравил. Много силни моменти си избрала. Много сполучливо се е получило. Браво.

Каква приятна изненада, че някой все още чете:) Подтикна ме да прелистя отново Милър, понеже вече съм го позабравил. Много силни моменти си избрала. Много сполучливо се е получило. Браво.

благодаря! :)) много се радвам, че на някой му е харесало. аз го обожавам. това тук е от Тропика на рака само, като ми остане време ще постна и други бележки, които са ме впечатлили от книгите му.